Здравейте, всички! Това е първият ми блог - реших че е добра идеята толкова много хора да обменят мисли на едно място, това води до развитие на личността, до разширяване на кръгозора.

Вчера с приятеля ми седяхме и разговаряхме - какво става около нас, как е възможно всички да са толкова погълнати от работата си, да прекарват 80 % от времето си в офиса и останалите 20 % в разговори за работа? Има ли измъкване от това положение? Така ли ще мине животът ни?
Изходът, който аз лично виждам от това положение е да харесваме достатъчно много работата си, толкова че да я вършим с удоволствие и да не я смятаме за неприятно задължение. Но възможно ли е това? Донякъде смятам че да. Донякъде HR мениджърите и работодателите трябва да се замислят за това, трябва да осъзнаят, че не е добра идея да обещават неща като интересна работа и развитие, а всъщност да се окаже че "жертвата" ще  сервира кафета и ще вдига телефони в следващите няколко години от живота си. Донякъде и от нас си зависи. Едно нещо не мога да разбера - в София има недостиг на висококвалифицирана работна ръка и редица компании се оплакват, че не могат да си намерят квалифициран персонал, а в същото време едно огромно число способни и образовани хора вършат нискоквалифициран труд. Защо? Ами, първо, защото подходът на работодателите и агенциите за подбор на персонал е изключително грешен (както споменах по-горе - обещават, че ще бъдеш напр. "Маркетинг мениджър", а се оказва, че си "Секретарка" и не използваш и 10 % от изискванията, които те незнайно защо посочват в обявите си). И второ, защото някакси нашата народопсихология е такава - научени сме да си мълчим и не смеем да се опълчим на "the big boss"...Оплакваме се наляво и надясно как ни тъпчат, редим какви ли не заплахи, обаче застанем ли лице в лице с "the big boss" цялата ни смелост се изпарява...Как можем да се справим с това? Незнам...Надявам се някой от вас да знае и да даде някой ценен съвет. А аз продължавам по темата.
Мисля, че доминиращото място на работата в живота на съвременния човек е нещо грешно, нещо което ние сами трябва да се стремим да сведем до минимум. Редовно чувам изказвания на млади хора около себе си (дори на ученици и студенти!), че нямали свободно време, че били твърде заети и т. н. Смятам, че човек винаги трябва да се стреми да намира време за нещата, които харесва да върши, време за приятелите и семейството си. Защото животът е кратък. Аз не осъзнавах това, докато на 21-годишна възраст не загубих баща си. Човек на 49 години, който подари живота си на Кремиковци. Точно тогава реших, че няма да допускам същата грешка. Да, наистина, беше "голям шеф", носеше добри пари вкъщи...но това ли е всичко? Какво са парите, когато работата те унищожава? Него го тровеха не само отровите в Кремиковци, него го тровеха и нервите породени от многото работа и отговорности, от безизходицата да ръководиш нещо, когато знаеш, че ти си всъщност пионка и решенията ги взимат други...
Затова и за себе си стигнах до извода, че никога не е късно да промениш нещата. Винаги можеш да си намериш нова работа, дори да не е в твоята сфера, важното е да ти харесва това, което вършиш.
Знам, че написаното по-горе не е нищо ново за никого, целта ми беше просто да го представя по начин, който да ви накара да се замислите дали нямате нужда и вие от промяна...

Мисля, че си улучила правилната посока.
Добре дошла и да ти върви като по вода!

pravilno - ne e normalno nikade po sveta- no horta go pravjat zaradi materialnia stimul i red drugi kapani na saznanieto

chudesna tema- prodaljavai - horata ne znajat che sa bezpomoshtni- trjabva njakoi da im go kaje

Напротив, аз се опитвам да кажа на хората точно обратното - че не са безпомощни, че сами избират съдбата си. Освен това, имам пряки наблюдения, че в държавите от ЕС поне хората си знаят правата и не си мълчат, когато някой се опита да ги стъпче...